Този вид терапия е бърз метод за отстраняване на психични симптоми, за които други видове терапия не са дали очаквания резултат. Чрез него по много пряк начин се лекуват болката и страхът. Повечето клиенти се връщат към минали животи посредством хипноза, но има и такива, които постигат същия ефект чрез медитация, силна концентрация на мисълта – изпитвайки силно усещане за дежавю, чрез сънища или по други начини. По този начин много хора се освобождават от хронични симптоми, които са имали цял живот, от фобии, от пристъпи на паника, от постоянно появяващи се кошмари, от необясними страхове, от затлъстяване, от повтарящи се съкрушителни връзки, от физическа болка и заболявания…Това не е ефектът на залъгалката. Хората си спомнят – имена, дати, събития, места, подробности. Може би по-важно от излекуването на конкретни физически емоционални симптоми е познанието, че ние не умираме, когато телата ни умират. Ние сме безсмъртни и продължаваме да съществуваме и след физическата смърт.
Хипнозата е основната терапия, която подпомага клиентите да стигнат до спомени от предишни животи. Много хора се интересуват какво представлява хипнозата и какво се случва, когато човек е под хипноза – всъщност в това няма нищо тайнствено. Хипнозата е състояние на съсредоточена концентрация, която много от нас изживяват всеки ден. Когато сте отпуснати и концентрацията ви е толкова силна, че не ви разсейват външни шумове и други дразнители, сте в състояние на лека хипноза. Всяка форма на хипноза е всъщност самохипноза – вие контролирате процеса. Психотерапевтът само го направлява.
Една от целите на хипнозата, както и на медитацията, е да се стигне до подсъзнанието. Това е тази част от вашия ум, която се намира отвъд нормалното съзнание, отвъд постоянния залп от мисли, чувства, външни дразнители и други атаки върху вашите възприятия. Подсъзнанието функционира на по-дълбоко ниво спрямо нормалното ниво на възприемане. В него умствените процеси протичат без да ги възприемаме съзнателно. Изживяваме мигове на мъдрост, интуиция, изобретателност, когато тези подсъзнателни процеси се появят в обсега на съзнателното ни възприемане.
Подсъзнанието не е ограничено от наложените от нас граници на логиката, пространството и времето. То може да помни всичко, от всяко време. То може да излъчи изобретателни решения на нашите проблеми, да се докосне до мъдрост далеч надвишаваща нашите всекидневни способности. Ние сме под хипноза винаги, когато връзката между съзнанието и подсъзнанието е променена така, че подсъзнанието играе доминираща роля.
Когато сте под хипноза вие не спите. Съзнанието ви е в течение на това, което изживявате през цялото време, докато сте под хипноза. Въпреки дълбоката подсъзнателна връзка вашето съзнание може да коментира, да критикува, да цензурира. Вие през цялото време конртролирате това, което казвате. Хипнозата не е “серум на истината”. Не става въпрос за машина на времето, в която влизате и изведнъж се оказвате транспортирани на друго място и в друго време, без да можете да промените настоящето. Вие наблюдавате миналото, чувствате, имате слух и обоняние. След хипнозата вие си спомняте всичко изживано по време на хипнотичния сеанс. Когато сте под хипноза имате достъп до всичките си способности и до нито едно от самоналожените ограничения.
Помагайки на клиента да достигне до едно по-дълбоко ниво на своето съзнание психотерапевтът може значително да ускори процеса на излекуване. Вслушването на нечий насочващ глас съдейства за съсредоточаването и подмага клиента да достигне до по-дълбоко ниво на хипноза и отпускане. Хипнозата не крие никаква опасност. Никога не се е случвало клиентът да “заседне” в състояние на хипноза – той може да напусне състоянието на хипноза винаги и по всяко време, когато пожелае, никога не нарушава своите морални или етически принципи, никой не може да го контролира – контролът е изцяло в неговите ръце. Под хипноза съзнанието на клиента през цялото време възприема и наблюдава. Ето защо – хора, които са под дълбока хипноза и участват активно в сцена от спомен от детството или от минал живот, могат да отговарят на въпроси на психотерапевта, да говорят на езика от настоящия си живот, да познават географските места, които виждат, да посочват годината, която изниква пред вътрешния им поглед или просто се появява в съзнанието им.
Сегашното съзнание на клиента възприема, наблюдава, коментира. Той винаги е в състояние да сравнява подробностите и събитията с тези от настоящия си живот. Той е едновременно зрител и критик на филма, и обикновено изпълнител на главната роля. Хипнозата поставя клиента в състояние, което съдържа големи възможности за излекуване, давайки на клиента достъп до подсъзнанието му. Терапията чрез регресия е мисловният процес на връщане към предишното време – независимо кога е това време, за да се възстановят спомени, които могат да продължават да влияят отрицателно на настояшия живот на клиента и които вероятно са източник на симптомите му. Дори и най-добрият психотерапевт – работейки в традиционно приетите рамки на един единствен живот, не би могъл да постигне напълно излекуване на клиент, чиито симптоми са причинени от болезнено изживяване случило се в предишен живот. При прилагането на тази терапия за осъзнаването на тези отдавна подтиснати спомени и преодоляването на настоящите симптоми обикновено е значително и бързо.
Хипнозата съчетана с регресия прониква по-дълбоко в подсъзнанието от психоаналитични техники като свободната асоциация, при която клиентът остава в отпуснато, но съзнателно състояние и само си затваря очите. Тъй като осигурява по-дълбок пласт от асоциации – навлизайки в областта на складираните спомени недостъпни за будното съзнание, терапията чрез хипнотична регресия предлага на много клиенти по-дълбоки и подчертано по-бързи резултати. Материалът на регресията не е архетипов или символен, а се състои от действителни спомени – откъси от постоянния поток на човешки изживявания от древността до наши дни. Преди да започне хипнотичния процес добрият специалист по регресия обикновено в продължение на дълъг период от време изслушва историята на клиента, задава му въпроси, получава отговори и навлиза съвсем конкретно и подробно в определени области, които имат съществено значение. След като завърши регресията и клиентът излезе от състоянието на хипноза е нужно чувствата, прозренията и информацията от сеанса да бъдат усвоени като част от ситуацията в настоящия живот.
Изживяването на регресия към минали прераждания – самостоятелно в къщи, е в повечето случаи полезно и отпускащо. Подсъзнанието е мъдро и то не би подало на съзнанието спомен, който то не може да обработи. Човек, при който се прояви дори съвсем слабо някаква неблагоприятна реакция, докато работи самостоятелно, просто ще прекъсне изживяването, тъй като подсъзнанието му го пази.
Другият начин за възстановяване на спомени от минали прераждания е потокът от ключови моменти. При него подсъзнанието събира в едно най-важните и съществени моменти от няколко прераждания – ключовите моменти, които най-добре биха изяснили скритата травма и биха излекували най-бързо и резултатно клиента. Понякога потокът включва прегледа между отделните прераждания, а понякога не. Понякога урокът или закономерността са незабележими и се осветляват чак към края на потока или при конкретно зададен въпрос от страна на психотерапевта. При някои клиенти потокът от ключови моменти е откъслечен и в следващите сеанси може да прерасне или в по-подробен поток от ключови моменти или в класически начин за разглеждане в зависимост от това, кой е най-добрият начин за протичане на спомена и за лечение на конкретния клиент съобразно неговото подсъзнание. Често потокът от ключови моменти протича драматично, и все пак – внимателно и спокойно, от травма на травма, от смърт на смърт, разгръщайки собствена твърда и същевременно дълбоко лекуваща линия на осветляване.
Трудно ли ви е да приемете идеята за прераждането? Ако е така – не сте единствен.много хора се нуждаят от убедителен отговор преди да предприемат терапия чрез регресия. Историческ ипогледнато назад много религиозни учения са се знимавали с този въпрос. Основните традиции на Изтока – индуизъм и будизъм, приемат прераждането като свой водещ принцип. В тези религии идеята за минали прераждания се счита за основната част от действителността. Суфисткото течение на исляма има много красива традиция свързана с прераждането претворена в танците, поезията, песните. В Кабала – мистични еврейски учения отпреди хиляди години, непрекъснато се споменава за прераждания. Равинът Моше Хаим Лузато – един от най-блестящите еврейски философи през последните няколко века описва “гилкул” в своята книга “Божият път” така: “Една единствена душа може да се преражда много пъти в различни тела и по този начин може да поправи вредите, нанесени в предишни прераждания. Освен това може да достигне съвършенство, което не е достигала в предишните си прераждания.”
Първоначално в Стария завет се е споменавало за прераждания, но тези места били премахнати през 4-ти век от император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. Явно императорът е осъзнал, че идеята за прераждането е опасна за устоите на империята. Гражданите, които вярват, че ще имат още една възможност да живеят, можело да се окажат по-малко склонни да се подчиняват и зачитат законите от тези, които вярват, че денят на Страшния съд ще бъде един за всички. Освен вярата си в прераждането катарите, гностиците и кабалистите споделят още една ценност – идеята, че прякото личностно изживяване отвъд това, което виждаме и знаем с разума си, или това, на което ни учи дадена религия, е основен източник на духовна мъдрост. Това пряко лично изживяване силно спомага за личното духовно израстване. Тъй като хората могат да бъдат жестоко наказвани за вярвания , различни от приетото, са се научили да ги пазят в тайна. Учението за миналите прераждания е било заглушено по политически, а не духовни причини.
Възможно е да изпитвате притеснения относно това, което знаете от опит и това, което знаете с разума си. Много хора имат тези притеснения и изживявания, и не са склонни да ги споделят по същите причини като вашите. Други пък им дават израз, но само в лични разговори. Важно е да поддържате съзнанието си открито и да вярвате в своите изживявания. Не позволявайте догмите и вярванията на други да подкопаят лично изживяното от вас и личното ви възприемане на действителността. Друго притеснение, което много хора изпитват във връзка с миналите прераждания, е дали не е смахнат да вярва в парапсихични явления. Такива изживявания са универсални. Много хора ги имат, но не смеят да ги споделят. Не е смахнато да имаш такиива изживявания.
В известен смисъл възстановяването на минали прераждания е само една от многото посоки, в които широко разпространеното много ценно изживяване на интуитивност може да протече. Умът, който е отпуснат и съсредоточен в състояние на лека хипноза може да достигне до подсъзнателните хранилища на интуитивни насоки и мъдрост от нормалния “буден” ум, който получава произволни, спонтанни усещания. Ако някога сте имали интуитивни изживявания – усещане, което си е струвало и се е оказало вярно, знаете колко ценно и повдигащо духа може да бъде едно такова изживяване. Припомнянето на минали прераждания често се изживява по същия начин. Усеща се сякаш си спомняте , насочвате и лекувате себе си по начин, който не е необходимо да обяснявате или доказвате. Това просто се случва, тече. Когато се чувствате по-добре в резултат на изживените спомени – независимо дали е изчезнал физически симптом, дали е решен емоционален проблем или просто се чувствате по-уверени в себе си и спокойни по отношение на живота си и неговата насока – все често срещани следствия от терапията чрез минали прераждания – няма нужда да поставяте под въпрос логическата истинност на изживяването, което сте имали. Знаете, че то ви е дало сили да подобрите качеството на собствения си живот или да получите прозрения за себе си и за останалите по много осезаем начин.
Освен страха от наказание или осъждане от страна на околните понякога се появява и трета сфера на загриженост – изразявана от тези, които се интересуват от изследването на спомените от минали прераждания и това е въпросът за потвърждаването. Има ли някакво обективно “доказателство” за съществуването на минали прераждания? Проверявана ли е истинността на подробностите от възстановените спомени от предишни прераждания? Понякога този въпрос възниква у хора, които вече са изживяли връщане към минали животи. “Възможно ли е всичко това да е вярно или съм си го измислил?” – си задават те този въпрос.
Обученият прихотерапевт инстиктивно сравнява съдържанието на спомените от минали прераждания на клиентите с традиционния за психоанализата материал от сънищата – с тяхното изопачено и метафорично съдържание. По този начин той открива някои неща по въпроса за фантазията и метафората срещу действителните спомени при възстановяване на минали прераждания. Подвижната жива, многоцветна смесица от действително изживяване, метафора и изопачаване, която се проявява при регресията към минали животи, много прилича на смесицата в сънищата. В един сеанс с регресия към минали прераждания често тези елементи се разграничени и разтълкувани. Търси се някаква стройна закономерност в целия гоблен – точно както при един сеанс с традиционна психоанализа, който може да включва спомени от детството. Около 80% от изживяването на минали прераждания обикновено се състои от действителни спомени, 10% са символи и метафори и 10% изопачаване и прикриване. Спомените от предишни прераждания могат да приличат на исторически роман. Важното ядро съдържащо истината може да е изпълнено с фантазии, измислици или изопачаване, но същината винаги е непроменен точен спомен. Същото явление се проявява в материала от сънищата и в регресиите в рамките на настоящия живот.
Спомените, импулсите и енергията от минали прераждания явно формират или създават модела на детството в настоящия живот. Това е просто още едно повторение или натрупване на отдавна съществуващи модели. Всъщност това явление, при което предварително заложени данни от минали прераждания се проявяват в детството и се повтарят отново, много наподобява идеята за неврозата и натрапливото повторение. Щом това пространство се разшири обикновено има ясни, ефективни и бързи резултати в лечението.