Няма смисъл да се бориш. Просто се научи да плаваш...
Няма смисъл да се бориш. Живота е поток. Важно е да се научиш да плуваш по течението и то с удоволствие, сякаш танцуваш по водата...
Срещам хора с нагласата, че живота е борба. В медиите и обществото се шири тази пропаганда. От всякъде извират реплики от рода на /бори се за това, бори се за онова, всичко се постига с борба... и т.н. /
Ако погледнем в речника ще видим интересна формулировка: Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена с преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. В тези думи има противопоставяне, има сблъсък, има по скоро агресия отколкото хармония. И къде е фокусирана нашата енергия – за да постигнеш нещо трябва да ти е трудно и да имаш препятствия. И къде е хармонията в борбата? Някак си липсва! Противопоставянето беше на почит в отминалата епоха, сега е време да фокусираме енергията си в хармонията и баланса.
А като се замислиш на кого е нужна тази борба – на онзи който иска да се намира на работа, за да не се вгледа в истинските процеси, който текат в него и в света около него. Кой разпространява идеята за борбата – онзи, който иска да заеме съзнанието на хората с безсмислени енерго-изискващи дейности, за да ги изтощи и да нямат сила да се вгледат в себе си, защото фокуса им и енергията им са в борбата. Защо ни е да се борим като можем да живеем и то да живеем в хармония с природата – своята вътрешна и тази, която ни заобикаля.
Няма да навлизам повече в конспиративни теории. Ще кажа само още нещо. С оглед на всичко казано по-горе - Борбата е полярна, а колкото по-полярно е нещо, толкова по-далеч е от своя божествен източник. Избора е Ваш!
Аз за себе си съм избрала друга стратегия.
Намирам я за много по-хармонична и приятна за живеене.
Живота е река и ние просто имаме задача да се научим да балансираме по течението и да преживяваме пълноценно всеки миг, да се възползваме от всяка възможност, която ни предоставя реката...
Понякога ще ни е нужно да се завихрим в някой бързей, за да видим какво можем. Така ще излезем от бързея по-уверени, по-силни и хармонични... понякога ще се оставим на кротката вода просто да ни носи и ще се наслаждаване на прекрасното сияйно слънце ...
И всичко това е опитност - нашата опитност - нужна на душата ни. Тя не ни е пратила, за да се борим, а за да израстваме, да се научим да живеем хармонично.
Чрез регресиите на хората, които идват при мен разбрах нещо много важно. Прераждане след прераждане ние насъбираме нехармонична енергия в нещо като енергийни капсули. Слизаме отново и отново в тяло, за да можем да ги трансформираме и така те отново да станат чиста светлина. Защото всъщност ни е е нужна само хармонична опитност... Мога да пиша много още по темата, но ще спра до тук. Целта ми е да те провокирам да се замислиш ...