Моята регресия
Да отида на регресия беше мое желание, но някак все се разминаваха нещата.Пристъпих в залата с притеснение, защото не знаех дали ще се случи.
Когато Гери ни въведе в регресия, изведнъж започнах да чувствам, че бягам.Усещах ,че ме бият пръчки по лицето.Беше много странно, все едно съм влязла в друго тяло.Погледнах надолу и видях мъжки крака.Разбрах , че съм мъж и бягам през някаква поляна.Знаех,че трябваше да се махна от това място.
Водещата ни заведе в детството.Там видях, че се грижат за мен чужди хора, защото майка ми и баща ми бяха явно цар и царица.Чувствах се много сама и незабележима. След като ни преведоха в младостта, разбрах, че около масата сме се събрали, за да честваме нещо значимо. Никой не познавах в тази група, но знаех, че ги гледам за последен път.Бях взела своето решение да избягам, защото не се чувствах достоен да заема отреденото ми място. След бягството ми знам, че обикалях много.Запознах се с много хора, видях много. Усетих в себе си сила и вяра. Дотолкова, че се завърнах в тронната зала и заявих, че искам полагащото ми се право. В края на регресията видях тялото си от далече. Тяло на справедлив и живял в хармония човек.Не изпитвах страх или тъга.
Особено впечатление ми направи информацията, която получих накрая. Не трябва да се страхувам да живея живота си както го чувствам – воден от дълг и моето разбиране за щастлив живот. Да вярвам повече в себе си, защото съм бил велик владетел, уважаван и обичан от хората. И да не си мисля, че не ми се отдават езиците, защото знам четири.
Не мога да пресъздам всички чувства и емоции, то не е и нужно.…но мисля, че сега живея по-пълноценен живот.