Нашият живот е поредица от обикновени случки, които ние изживяваме многопластово, приемайки информация през всичките си сетива като:
Участваме физически в дадената случка – ние сме в нея, присъстваме лично, било то на работа или в къщи. Дори да говорим по телефона, ние СМЕ в дадения момент и точно този момент е нашето СЕГА. Това СЕГА от настоящия момент е свързано със всяко преживяно СЕГА от който и да е минал момент, както и с всяко СЕГА, което ще преживеем в бъдеще по линията на тази случка;
Наблюдаваме ситуацията – наблюдаваме случващото се извън нас и вътре в нас. Наблюдаваме всичко, което ни провокира да мислим, да чувстваме, всичко интересно от външния свят, както и собствените си реакции, чувства, емоции, провокации от своя вътрешен свят;
Чувстваме – всяка по-емоционална случка провокира изживяването на палитра от емоции в нас, които можем да осъзнаваме или не. Тези емоции обаче запечатват тази случка под формата на спомен и й отреждат дадено място в нашата памет. Този спомен генерира вярвания, модели на поведение или провокира травми, които влияят на нашето СЕГА и на нашето решение за УТРЕ;
Усещаме – във всяка случка от живота ние получаваме информация от сетивата си за пространството, земята, околната среда, в която сме, движенията, които правим; дали ни е топло или студено и т.н.
Това голямо количество информация, която ние обработваме по време на една случка, се запаметява в нас като част от многопластовата структура на нашите спомени.
Какво всъщност са спомените?
Спомените са преживени случки с емоционална наситеност. Колкото по-силни са емоциите в даден спомен, толкова по-силен е той.
Емоциите във всеки спомен винаги са много, но преобладава една, която взима превес и в повечето случаи тя остава на повърхността, остава водеща. Ако например сте се скарали със съпруга си, понеже се държи с вас като с предмет, не ви уважава, не се интересува от мнението ви, своеволничи. В този момент на кавга вие сте гневни и това е най-ярката емоция. В действителност вие вероятно се чувствате пренебрегната или предадена от този за вас близък човек. Той не е отговорил на очакванията ви и гнева взима превес.
В подсъзнанието се запечатва всичко това. А как работи то – подсъзнанието? То непрекъснато асоциира околната среда с даден спомен от онова място в нас, в което се съхраняват спомените ни. Като скенер непрекъснато изследва всичко във външния свят до най-дребните детайли и когато дадено нещо бъде асоциирано с определен спомен, то извиква всички онези чувства, емоции, модели на поведение от спомена и буквално за части от секундата променя поведението ни в настоящия момент. И така ние реагираме в сегашния момент, но на база минал опит. За мен по-интересното е, че реакциите ни са продукт и на преживяното в миналите ни прераждания.
Често хората ми казват: „Аз не искам да гледам назад, каквото било, било. Предпочитам да гледам напред и да се погрижа в бъдеще да съм спокойна“. Само че подсъзнанието не работи така!
За да сме спокойни и да постигнем трайно състояние на хармония и радост или каквото искаме да постигнем в сегашния или бъдещия си момент, е важно осъзнато да се обърнем назад към миналото и да го трансформираме.
Да гледаш в миналото не е нито лошо, нито неприятно, а е по-скоро освобождаващо и може да бъде изключително полезно. Нашето минало, нашите спомени, също както и нашите случки СЕГА, са многопластови. Нещо, което е провокирано СЕГА, има своя корен в миналия ни опит от сегашния ни живот, а за да бъде провокирано в сегашния ни живот, то датира от минали наши животи.
Преди време една жена дойде при мен с ужасяващ страх от удушаване. Не можеше да носи, шалове, блузи с поло яка или деколте и бижута около врата си, не понасяше някой да я прегърне по-силно и да обвие по какъвто и да е начин врата й. Работихме по тази травма и се оказа, че многократно е била жертва на подобна смърт. При всеки външен дразнител подсъзнанието й асоциира емоциите от запазените спомени. Открихме първия спомен, работихме с него, трансформирахме го. След време жената ми се похвали, че някак от само себе си е започнала да позволява близост на дрехи около врата си. Почувствала се освободена. Сякаш нещо се развързало от около врата й и вече можела да диша спокойно.
В този случай най-важните минали животи, които въздействаха в настоящето на тази жена, бяха няколко и беше нужно време, за да се освободи блокираната енергия.
Ето как причините за една ситуация могат да се коренят не в един, а в няколко спомена от различни прераждания, които оказват своето въздействие.
Няма нищо случайно в настоящето. Всяка случка е резултат от минало преживяване!
Автор: Гери Доцева